„ОНА”
Евгений Баратынский (Евгений Абрамович Боратынский, 1800-1844 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТЯ
Стои от красотата по-прекрасно,
сред нея е не с чувства, а с душа
туй нещо, над сърцето по-всевластно
от всички земни обични неща.
В душата грее сладък спомен личен,
от нейната звезда надежди пил,
с очарование те пак привлича
на нейните нозе уютът мил.
Тя с теб е, на мечтата ти неясна
неясна притежателка е тя:
не мислиш ти – всестрастното прекрасно
присъствие в душата ти влетя.
А бродиш ли самин по път възвратен,
в пустинен ъгъл разделен сега,
изпълнен си с мечтата необятна,
изцяло пълен с тайнствена тъга.
Ударения
ТЯ
Стои́ от красота́та по́-прекра́сно,
сред не́я е не с чу́вства, а с душа́
туй не́што, над сърце́то по́-всевла́стно
от вси́чки зе́мни о́бични нешта́.
В душа́та гре́е сла́дък спо́мен ли́чен,
от не́йната звезда́ наде́жди пи́л,
с очарова́ние те па́к привли́ча
на не́йните нозе́ ую́тът ми́л.
Тя с те́б е, на мечта́та ти нея́сна
нея́сна притежа́телка е тя́:
не ми́слиш ти́ – всестра́стното прекра́сно
присъ́ствие в душа́та ти влетя́.
А бро́диш ли сами́н по пъ́т възвра́тен,
в пусти́нен ъ́гъл разделе́н сега́,
изпъ́лнен си с мечта́та необя́тна,
изця́ло пъ́лен с та́йнствена тъга́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евгений Баратынский
ОНА
Есть что-то в ней, что красоты прекрасней,
Что говорит не с чувствами – с душой;
Есть что-то в ней над сердцем самовластней
Земной любви и прелести земной.
Как сладкое душе воспоминанье,
Как милый свет родной звезды твоей,
Какое-то влечет очарованье
К ее ногам и под защиту к ней.
Когда ты с ней, мечты твоей неясной
Неясною владычицей она:
Не мыслишь ты – и только лишь прекрасной
Присутствием душа твоя полна.
Бредешь ли ты дорогою возвратной,
С ней разлучась, в пустынный угол твой –
Ты полон весь мечтою необъятной,
Ты полон весь таинственной тоской.
---------------
Руският поет Евгений Баратинский (Евгений Абрамович Боратынский) е роден на 19 февруари/2 март 1800 г. в селцето Мара (Вяжля Кирсановского уезда), Тамбовска губерния. Един от най-значимите руски поети от първата половина на ХІХ в., той е автор е на елегиите „Финляндия”, „Разуверение”, „Признание” и „Две доли”, на поемите „Эда” (1826 г.), „Бал” (1828 г.) и „Наложница” (1831 г.), на поетичните сборници „Собрание стихотворений” (1827 г.), „Сумерки” (1842 г.) и др. Умира на 29 юни/11 юли 1844 г. в Неапол, погребан е в Тихвинското гробище в Александро-Невската лавра в Санкт Петербург.